Записки под възглавката

Дори ако през периода Хейан (VIII-XII в.) бяха създадени само „Генджи-моногатари“ и „Записки под възглавката“, това пак щеше да бъде „златен век“ на японската литература.
„Записки под възглавката“ е уникална енциклопедия на онова време. „Писах за интересните неща в живота, за хубавите хора, които съм срещала; в записките ми има и много стихове; разказвала съм и за дърветата, за птиците, за насекомите…“ — обяснява самата Сей Шонагон и трябва да признаем, че нищо не е убягнало от наблюдателното й око.
„Записки под възглавката“ (началото на XI в.) поставя началото на един много специфичен жанр в японската литература — „дзуйхицу“, което в буквален превод означава „следвайки четката“. Това великолепно произведение е съставено от самостойни разнородни глави (яп, „дан“), свързани произволно, в духа на „дзуйхицу“. Но както и да подредим епизодите, това няма да наруши целостта и дълбочината на произведението.